НАРГИЛЕТО-СЪВРЕМЕННО И ДРЕВНО

Публикувано от admin 23.07.2017 0 Коментари

Наргилето, наричано още шиша, хука, турка, бори и др., е не само уред за релакс в края на дългия ден или в свежите утрини, средство за сближаване при организирането на парти или пък разнообразие за традиционния пушач. То може да бъде  красиво бижу сред предметите, запълващи интериора в дома Ви, този на Ваш приятел,  в офиса или заведението! 

Сведенията къде се заражда традицията за пушене на наргиле и кога е създадено, са доста противоречиви. Българското му название идва от персийски, на който „наргил” означава кокосов орех. Смята се, че именно от кокосов орех са се правeли първите наргилета. Според някои източници това екзотично приспособление, известно още като водна лула, е  изобретено в Индия, от там – Индокитай до Мароко, а след това навлиза в мюсюлманския свят. Според  други хипотези произходът на наргилето е свързан с Южна Америка и Африка. Някои учени  пък  на база археологически открития  изказват версии за неговия азиатски, японски и дори европейски произход. Едно е ясно − наргилето и неговите форми съществуват от стотици години и са се употребявали там,  където виреят различни билки, листа, корени и плодове с лековити или замайващи свойства.

 

 

Заслуга за достигането на водната лула в съвременния й вид до нас имат най-вече турците. При  тях пушенето на нагриле съпровожда почти винаги събиранията на роднини и приятели. При някои народи  поканата  за пушене на водна лула се счита за форма на доверие, а отказът  от това споделяне – за обида. При други този процес е неизменна част от тържествения обяд или интелектуалния разговор.

 

Една интересна легенда разказва за султан Мурат IV през далечната 1623 г., когато наргилето е било доста използвано  от приближените му. Пристрастяването към него обаче разтревожило дълбоко султана.Как било възможно да се цени повече пушенето,отколкото службата при султана? Ето защо  през 1633 г. той забранил със закон пушенето на наргиле, а престъпването на заповедта било наказвано със смърт. Но дори това не успяло да изкорени желанието за  тази    наслада сред народа. Жаждата за пушене била толкова голяма, че през 1647 г. Мурат IV бил принуден да отмени  собствената си забрана. 

 

 

 

 

 

Едва през XIX век  наргилето достига и Европа. Навлиза като мода сред висшето общество особено сред  дамите и то до такава степен, че се е смятало за задължително и  престижно да се направи снимка с него.

Наслаждаваме се на красивите рисунки и фотографии от миналото и държейки маркуча на своето ново наргиле, сме благодарни на опита и обичая,  запазени през годините, осъзнавайки принадлежността, свързаността ни с тези древен бит и култура!