ОСНОВНИ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА НАРГИЛЕТО

Публикувано от admin 24.07.2017 0 Коментари

То се състои от 5 части, като не броим уплътненията. Четири от тях са особено важни за правилното функциониране на водната  лула!

Най-горната част на наргилето е чашката, известна още като главата на наргилето и представлява малък съд, обикновено направен от глина или камък (мрамор). В нея се поставя тютюнът като не се притиска, за да може през него да преминава въздух. Закрепя се за горния край на тялото, а след това се покрива с фолио, на което се правят няколко дупчици (може да използвате готово фолио с дупки ). Върху него се поставят вече нагорещените въглени,посредством щипка за въглени (удобство е използването на електрически котлон за въглени). Фолиото предпазва от вдишване на пепел от въглена и задържа топлината на тютюна. Под чашката – главата на наргилето, се намира чинийката, в която се поставят употребените въглени и пепелта от тях.

 

Следва тялото на наргилето, представляващо дълга метална тръба с уплътнител в долния край, който притежава един или повече отвори за маркуч.

Маркучът на наргилето – наречен чибук  е тънка и гъвкава тръба, през която се дърпа дима. В двата края има дървени, метални или пластмасови мундщуци.

Следва стъкленицата, разположена най-отдолу. Тя се пълни с течност, през която се филтрира димът, преди да попадне в чибука. Минавайки през течността, димът се охлажда и става по-мек. Именно това прави пушенето на водна лула много по-приятно от обикновените цигари. Количеството течност в стъкленицата трябва да е толкова, че когато потопим тръбата на тялото, тя да се намира на няколко сантиметра под нивото на водата. Тялото и стъкленицата херметически се свързват посредством уплътнител. Когато се дърпа през чибука, въздухът минава през въглена, който изпича тютюна , получава се дим, той слиза надолу по тръбата, преминава през течността и излиза наповърхността в стъкленицата, от където попада в чибука. През него ние вдишваме дима, като може и да не се гълта. Рецепторите в устат ни улавят аромата на тютюна. Той е много важен за доброто преживяване и за щастие се предлагат най-различни вкусове и видове тютюн.

Пушенето на наргиле е изкуство и всеки детайл свързан с употребата му е от голямо значение! Важен е не само вида му и консумативите, които ще подберем, но и нагласата с която подхождаме, настроението с което поднасяме мундщука към устата си.

 

 

 

 

Въздействието му върху човешкото здраве

 

Според някои специалисти пушенето на водна лула носи сериозен риск за здравето. Смята се, че за час пушене на наргиле се поема 100-200 пъти повече  газ, отколкото при изпушването на една цигара и така в дробовете попада голямо количество въглероден окис въпреки по-ниското съдържание на никотин и вредни вещества в сместа за наргиле. Не е научно доказано обаче, че пушенето на водната лула е по-вредно от цигарите и преценката за въздействието му върху човешкото здраве е доста субективна. Дали пушенето на наргиле ще носи риск за здравето Ви, имат значение редица фактори: количеството, вида и качеството на  тютюна, т.е. какво ще е количеството никотин и катран, температурата на горене и какви въглени използвате − естествени или синтетични.  Каквото и да вдишваме с дробовете си, то дава своето отражение върху организма ни, но важното е да знаем , че при изгарянето си синтетичните въглени отделят вредни вещества, които вдишваме заедно с останалия дим.При използването на некачествен тютюн, при неправилно разпалено наргиле или при прекалената му употреба може да се почувствате като натровени.

От друга страна наргилето има предимство пред цигарите − позволява да се използват безвредни билки, сушени плодове и други смеси, които изобщо не съдържат тютюн. Сместа за наргиле (с или без тютюн) всъщност предствлява нещо като гъсто сладко - меласа с определен плодов вкус. Целта при този ритуал не е да извлечем полза от никотина. Това екзотично пособие  носи същата насладата от процеса на пушене , а по-дълбокото и равномерно вдишване  на ароматния дим успокоява мисълта и тялото като при медитация.

Ето защо бихме могли да кажем, че употребата на наргиле от време на време не е беда, която би довела до безвъзвратни здравословни проблеми. Важно е да следвате следните съвети:

  • Изградете си култура на пушене;
  • Подбирайте внимателно сместа  за наргиле;
  • Използвайте по възможност органични въглени. Да, изискват повече старание и опит за доброто им разпалване, но в крайна сметка пушенето на този екзотичен уред е изкуство, а процесът на подготовка е част от творбата;
  • Положете усилия да се научите как най-грамотно да го използвате и подготвяте;
  • Грижете се добре за уреда. Почиствайте го старателно и редовно;
  • Снабдете се с поне 2-3 маркуча, защото те запазват аромата на сместа, която последно сте ползвали!
  • Извършвайте съзнателно и с наслада този процес и не прекалявайте с продължителността на  „сеанса”! Най-често наргилето се пуши между 10 минути и половин час.